Гледката (или какво можеш да асимилираш на пръв поглед, не по ред на важност):
1. Много, много хора навсякъде,
2. полегнали крави в прахта,
3. манджи в големи алуминиеви, не дотам чисти съдове, с неопределено съдържание,
4. малки момчета, предлагащи услугите си като “кули”, т.е. носач на торбите на глава,
5. фризъорски услуги на тротоара, в непосредствена близост до обществената тоалетна,
6. много, много хора навсякъде,
7. продавачи на връвчици с плетени слончета,
8. просяци, със и без крайници,
9.
столче-магазинче за печени индийски картофи с масала плюс лайм (масала
означава “микс” на хинди и представлява смесица от типични индийски
подправки, а лайм е модерният в софийските молове зелен лимон, който е
по-сладък и обикновено по-дребен),
10. хора, които си седят на бордюра и гледат сеира,
11. спорещи купувачи и продавачи,
12. из прахта налягали кучета,
13. и вече човек се обърква..
След
като се свикне с интензивността на миризмите, които само в Индия могат
да се усетят, човек трябва да отвори сетивата си и да усети ежедневието
тук. Много прави впечатление изражението на повечето минувачи: те не
изглеждат тъжни, депресирани или изнервени. Може би така ми се струва,
но атмосферата не е изпълнена с агресия и злоба; всеки нещо прави,
симулира някаква дейност, движи се и се мъчи с битието си, без да се
затормозява особено. Повечето са настроени така, че животът им на тази
земя е временен и, рано или късно те ще се избавят от него и ще се
преродят в нещо по-добро. Тази нагласа им помага в неимоверно трудния
живот и до известна степен е за възхищение. В една обстановка на
безкрайна мизерия, мизерия, която за един европеец е трудна за
възприемане, средният индиец преживява и оцелява. Не, че те имат голям
избор; малко са тези, които могат да се измъкнат от немотията в “Мother
India” и да отидат някъде в чужбина, където да изкарват препитанието
си. Но те са намерили начин да живеят точно тук и да съжителстват един
с друг без големи конфликти